Къща музей на Христо Ботев Арт Галерия Димитър Манолов Бабско пръскало Масива Триглав Старчешка булка
 

Масива Триглав

Масивът Триглав е южен "израстък" от главното Старопланинско било, с което е свързан чрез седловината Чимколиба. Името му идва от трите ясно изразени негови върха - Голям Кадемлия, Пиргос и Зли връх (Мазалат). Вр. Голям Кадемлия (2276 м) е вторият по височина връх в Стара планина и е "барометър" за живеещите из Казанлъшкото поле - когато мъгла обгърне темето му се знае, че ще вали. А това е своеобразен "късмет" (тур. – "кадем”).

През 1942 г. кабинетни географи, непознаващи особеностите на местността, решават да прекръстят двуглавия вр. Кадемлия (Малък и Голям) на вр. Триглав. Името не се налага, но остава като наименование на масива, който от много места (напр. от х. "Мазалат”) се вижда като "триглав".

Буйните потоци често се спускат от някой скален отвес и образуват живописни водопади. На територията на масива са разположени резерватите Соколна и Пеещи скали създадени с цел опазването на уникалното разнообразие на растителни и животински видове и форми на ландшафта.

Непристъпния за хората масив Триглав е дал уютни убежища на мечката, вълка и дивата коза, както и на множество редки птици. Можете да посетите две мечи бърлоги и да видите множество маркировъчни дървета, където мечките обозначават своята територия. На влажните участъци около потоците се наблюдават пресни отпечатъци от лапите на животните. При по-добър шанс могат да бъдат видени и диви кози, а рано напролет дори и мечки, които се движат по откритите пространства.

Могат да се наблюдават и множество интересни птици като величествения скален орел (Aquila chrisaetos), потайните планински кеклици (Alectoris graeca), сокола скитник (Falco peregrinus), големия ястреб (Accipiter gentilis), ловния сокол (Falco cherrug), белогърбия кълвач (Picoides leucotos).